Как да избереш джембе

Джембето е един от малкото инструменти, на които ще изсвириш нещо смислено пет минути след разопаковането, и на които същевременно можеш да се развиваш години наред. Не му трябва усилвател, кабел или контакт, стигат ти стол и две ръце, а по сила спокойно надвиква акустична китара. Точно затова се вижда по лагери, в барабанни кръгове, на репетиции на фолк групи и в дневните на хора, които се връщат към музиката след петнайсет години пауза.

Проблемът идва в момента, в който отвориш офертата джембе и откриеш, че два барабана с еднакъв размер могат да се различават по цена и петкратно. Зад това не стои маркетинг, а четири конкретни неща, за които трябва да решиш: какъв размер, каква кожа, от какво е корпусът и как се настройва. Ще минем през тях точно в този ред, защото в същия ред ги решава и човекът, който стои в магазина. Накрая добавяме конкретни модели, аксесоарите, които наистина си струват, и няколко съвета, за да ти издържи барабанът години.

Джембето идва от Западна Африка, от областта на днешните Мали, Гвинея и Сенегал, където векове наред са го дълбали от едно парче твърдо дърво и са опъвали върху него козя кожа. Цялата тайна е във формата. Корпусът има горе широк котел, в средата се стеснява в крак, а към земята пак се разширява, така че въздухът вътре се ускорява и изхвърча през долния отвор. Работи горе-долу като мегафон, само че вместо глас го задвижва удар с длан.

От това следва и как се седи на джембе. Държиш барабана между коленете леко наклонен напред, за да не запушва нищо долния отвор, и това е всичко. Ако го сложиш плоско на пода, губи около половината обем, а това е най-честата грешка при хора, купили инструмента, без да са виждали някого да свири на живо. Ако не искаш да седиш, съществуват стойки за джембе, които го повдигат вместо теб.

Преди да започнеш да сравняваш модели, си струва да знаеш какво всъщност ще правиш на тях, защото точно това решава какво ти трябва от барабана. Свиренето на джембе стои на три удара. Bass свириш с цяла длан в средата на кожата и звучи дълбоко и меко. Tone получаваш със събрани пръсти точно на ръба, като дръпнеш ръката веднага след удара, и това е онзи ясен, пеещ тон. Slap е острото изплющяване на ръба, свирено с отпуснати пръсти, и на повечето хора им отнема най-дълго, докато го изкарат чисто.

И точно на слапа се чува разликата между евтин и добър барабан, защото тънка кожа или разхлабени въжета просто няма да ти дадат този удар, колкото и да се стараеш. Така че ако си избираш първото джембе и искаш да издържи повече от едно лято, пропусни най-евтиния рафт. Това е цялата причина, поради която си струва да минеш през тези четири решения сериозно.

Размерът на джембето се дава с диаметъра на кожата в инчове и височината в сантиметри, като двете числа вървят заедно, така че стига да запомниш едното. Възрастен свирач със средно телосложение сяда най-удобно на барабан с дванайсетинчова кожа и височина около шейсет сантиметра, а точно в този размер ще намериш и най-широкия избор модели.

Ако си над метър и осемдесет, вземи по-скоро тринайсет или четиринайсет инча и височина шейсет и пет сантиметра, иначе ще се прегърбваш при свирене и след половин час ще те заболи гърбът. Десетинчовите барабани стават за тийнейджъри, за свирене прав с колан и за всеки, който често носи инструмента, било до училище, било на репетиция.

Осем инча и по-малко е за деца и там си струва да погледнеш и в детските перкусии, където ще намериш цели комплекти и по-малки ръчни барабанчета. При децата е по-важно барабанът да не е прекалено висок и детето да стига с крака до пода, отколкото да е силен.

Козята кожа е това, което дава на джембето характерния му звук. Има неравномерна дебелина, всяко парче звучи малко различно, слапът е с нея по-силен, а инструментът като цяло по-жив под ръцете. Цената за това е, че реагира на времето, така че при влага ще ти се отпусне, а в сух отопляем апартамент ще се опъне, и от време на време ще трябва да я донастройваш.

Синтетичната кожа е точно обратното. Звучи еднакво през януари и през август, изобщо не се занимаваш с нея и издържа свирене навън дори в дъжд. Слапът с нея е по-твърд и по-малко цветен, но тази разлика я чуваш най-вече ти под собствените си длани, а не човекът, който стои на десет метра от теб.

Опростено изглежда така: за вкъщи и за барабанен кръг вземи кожа, за лагери, за училище и за навсякъде, където ще го возиш, вземи синтетика. А ако кожата някога се предаде, това не е краят на инструмента, резервните са в кожите за перкусии.

Традиционното африканско джембе е издълбано от едно парче твърдо дърво, най-често ленке или джала, и го познаваш по това, че вътрешността не е гладка и в нея се виждат следи от длето. Звучи най-плътно и има най-много ниски, но същевременно е най-тежко, най-скъпо и най-чувствително към влага, така че е избор за някой, който вече знае какво иска.

Далеч по-разпространени са махагоновите барабани, произвеждани в Индонезия и Тайланд, които и по форма, и по звук тръгват от африканския оригинал, но са по-евтини и по-стабилни размерно. За повечето хора това е разумният среден път, защото разликата в звука е по-малка от разликата в цената.

Третата група са корпусите от стъклопласт. Не се пукат, не им пречи нито дъжд, нито студ, и звучат по-силно и по-остро от дървото. Ако планираш да свириш навън, по фестивали или с деца, това е най-практичното решение, макар и за сметка на топлината в тона.

Класическото джембе се настройва с въже, което върви между горния и долния обръч, а опъна повишаваш, като го сплиташ в диамантена шарка. Звучи по-сложно, отколкото е. Ще го научиш за един следобед от видео, а щом веднъж го овладееш, ще си донастроиш барабана навсякъде и без никакви инструменти.

Механично настройваното джембе има вместо въже винтове и опъващи ушички, подобни на барабаните, така че настройката ще свършиш с ключ за минута. Това е решението за учители, за свирещи в група, които трябва бързо да се адаптират, и за всеки, когото сплитането на въжета отблъсква предварително.

Звуково между тях няма съществена разлика, така че се решавай според характера, а не според ушите. Въжените барабани обикновено са по-леки и изглеждат по-традиционно, механичните са по-практични и малко по-тежки.

Когато имаш тези четири неща решени, изборът изведнъж се стеснява до няколко имена. Най-широка оферта има Meinl и покрива абсолютно всички нива. Като първо джембе за възрастен има смисъл Meinl HDJ4 Headliner с махагонов корпус и козя кожа, който се предлага от осем до тринайсет инча, така че размерът от първото решение ще го уцелиш точно. Който иска по-традиционен звук, ще го намери в серията Journey, където Meinl FADJ7 има по-дебел корпус и по-изразени ниски.

Ако при второто решение си стигнал до синтетика, Meinl Alpine Series е построена точно за това и не ѝ пречи нито дъжд, нито студ. А ако въжетата са те отблъснали, Meinl PMDJ1 Mechanical Tuned Travel има винтово опъване и се произвежда с козя и със синтетична кожа, така че второто решение пак ще спазиш. На върха на офертата стои Meinl Professional African Style, тоест барабан, изработен в Африка от твърдо дърво и настройван с въже, с напълно различна динамика от всичко под него.

Toca Percussion гради серията Freestyle върху стъклопластов корпус, който е практически неунищожим и съществува във въжена и механична версия, което я прави естествен избор за училища, лагери и свирене навън. Terre предлага махагонови джембета в цялата скала от височини от трийсет до шейсет и пет сантиметра, а в серията Professional Player и сериозни инструменти за опитни свирачи. За деца най-сигурният избор е Nino, която прави по-малки размери и предварително настроени стъклопластови модели, при които не се занимаваш с нищо.

Само джембето ти стига за свирене, но три неща си струват за почти всеки. Първото е калъф, защото корпусът отвън е голо дърво и едно пътуване в багажника може да го оскубе. В калъфите и куфарите за джембе ще намериш и меки версии с презрамки за гръб, с които ще занесеш барабана дори с колело.

Второто е стойка, която повдига барабана и оставя долния отвор свободен. Ще я оцениш най-вече при по-дълго свирене, когато не искаш да го държиш през цялото време с колене, и на изяви, където ти трябват свободни ръце.

Третото е колан, ако планираш да свириш прав. А когато свиренето те хване и поискаш да разшириш звука, най-честите добавки към джембето са конга и бонга, евентуално каджон, който покрива бас и снер наведнъж и за който имаме отделна статия как да избереш каджон.

Джембето не се нуждае почти от нищо, но три неща изрично му вредят. Първото е пряко слънце и радиатор, при които кожата изсъхва и се пука. Второто е влажно мазе или гараж, където кожата се отпуска, а дървото набъбва. Третото са палките, за които инструментът не е строен и които ще ти пробият кожата по-бързо, отколкото очакваш, така че ги остави за конга, тимбалес и блокчета.

Обичайната поддръжка е въпрос на минута. След свирене избърши кожата със суха кърпичка и от време на време леко дозатегни въжетата, когато чуеш, че тонът е паднал. Ако кожата въпреки това се скъса, смяната е напълно обичаен ремонт, нови има в кожите за перкусии, а принципът е същият като при барабаните, където стъпка по стъпка го описва статията как да смениш кожите на барабани.

Размера избери според собствения си ръст, при възрастен свирач дванайсет инча е сигурна работа. Кожата избери според това къде ще свириш, кожа за вкъщи и синтетика за навън. Корпусът решава топлината на тона, като махагонът е разумната среда между цена и звук, а стъклопластът преживява всичко. А настройката избери според характера, въже, ако ти харесва занаятът, и винтове, ако искаш да си готов за минута.

Когато минеш през тези четири неща, изборът престава да е лотария. Цялата оферта е в категория джембе, а ако още се колебаеш между видовете ръчни барабани, погледни и конга, бонга и каджони. Ако търсиш нещо по-спокойно за ръцете, виж калимбите или инструментите за музикотерапия.

Ще се справиш, и то по-бързо, отколкото очакваш. Не ти трябват ноти, тунер или учител, а първото използваемо ритъмче ще изсвириш в същия ден, в който разопаковаш барабана. Същевременно джембето има достатъчно дълбочина, за да те увлича и след няколко години, когато стигнеш до слаповете и до свиренето в група.

На деца до десет години им пасва кожа шест до осем инча и височина до четирийсет сантиметра, на по-големи осем до десет инча. По-важно от диаметъра обаче е седежът, детето трябва да стига с крака до пода и да задържа барабана между коленете. По-малки размери ще намериш и сред детските перкусии.

С козя кожа го проверявай веднъж на няколко седмици и винаги след по-голяма промяна на средата, например когато го внесеш от колата в отоплена стая. Със синтетична кожа практически никога не настройваш и това е основното ѝ предимство.

Да си го кажем направо, джембето е по-силно, отколкото си представяш, особено басът и слапът. Помага по-малък размер, свирене с по-мека динамика и подложка под барабана, която заглушава предаването на звука в пода. В панелен блок си струва да се разбереш със съседите за часовете, точно както при барабаните.

Ако ще свириш предимно вкъщи, вземи кожа, звучи по-живо и ще се научиш да усещаш как инструментът реагира на времето и на ръцете ти. Ако ще возиш барабана по лагери и ще свириш навън, синтетиката ще ти спести куп грижи и звучи винаги еднакво.

По-добре не. Джембето е построено за свирене с ръце, а палката ще скъса или пробие кожата. Ако те влече свиренето с палки, за това има конга, тимбалес и блокчета, или направо барабани.