Бохуслав Мартину (1890–1959) е водещ чешки композитор, известен със значителния си принос към съвременната класическа музика. През кариерата си той композира шест симфонии, петнадесет опери, четиринадесет балета и множество оркестрови, камерни и вокални произведения. Бивш цигулар в Чешката филхармония и ученик на Йозеф Сук, Мартину напуска Чехословакия и отива в Париж през 1923 г. Там той се отдалечава от романтизма, приемайки съвременните френски влияния и джаза, а по-късно развива отличителен неокласически стил с богати оркестрови текстури. Сред основните му произведения са Двойният концерт за два струнни оркестъра, пиано и тимпани, оперите „Жулиета“ и „Гръцката страст“, ​​както и много произведения, вдъхновени от чешки народни мелодии. След като бяга от военна Европа в Съединените щати, симфониите на Мартину са изпълнявани от големи американски оркестри. В по-късните си години той разделя времето си между Европа и Ню Йорк, умирайки в Швейцария през 1959 г. Музиката на Мартину е известна със своята лирична изобретателност, ритмична жизненост и иновативно използване на фолклорни елементи.