Топ 10 албума, които определиха boom bap

Boom bap не се роди в скъпо студио. Роди се от грамофон, купчина стари плочи и един семплер. Продуцентът намери в соул албум четири секунди барабани, завъртя ги в кръг и отгоре дойде рапът. Деветдесетте са десетилетието, в което от този принцип стана изкуство. Това са десетте албума, върху които стои всичко. Нито един не бива да липсва у дома.

Дуото, което направи от boom bap занаят. Guru рапираше в един тон, без крясъци и без поза. Зад него DJ Premier режеше семплите толкова точно, че бийта му разпознаваш за два такта. Албумът дойде след четиригодишна пауза и е най-добрият им.

You Know My Steez и Above the Clouds с Inspectah Deck от Wu-Tang Clan са учебник за нюйоркския бийт. Premier показа в албума, че и през 1998, когато по радиата властваше гладкият поп-рап, все още се печели със стара плоча и нарязан барабанен брейк.

Fun fact:Premier никога не оставя мелодията от семпъла да звучи цяла. Нарязва я на отделни ноти и я сглобява обратно в друг ред. Затова оригинала често не разпознаваш, дори когато го знаеш добре.

Snoop дойде пред микрофона с глас, какъвто в рапа нямаше никой. Ленив, забавен, сякаш му е все едно. Дебютът му продуцира Dr. Dre веднага след като Snoop стана звезда в неговия собствен албум.

Gin and Juice, Who Am I (What's My Name)? и Murder Was the Case зададоха звука на западното крайбрежие за години напред. Албумът влезе на първо място в Billboard като първи дебют в историята и за първата седмица се продаде в 803 хиляди копия.

Fun fact: Това беше повече, отколкото продадоха останалите пет най-добри албума от тази седмица заедно.

Havoc и Prodigy от Mobb Deep бяха на двайсет при излизането на албума и рапираха за Queensbridge, най-големия комплекс социални жилища в Ню Йорк. Никакви пози, само студенина и клаустрофобия.

Shook Ones Pt. II е един от най-добрите бийтове, правени в хип хопа, и го знаеш от филми и от battle rap. Havoc продуцира сам и заложи на тъмни пиано лупове и сух барабанен брейк.

Fun fact: От същия комплекс излезе и Nas с неговия Illmatic. Queensbridge даде на деветдесетте два албума, които и днес се цитират като върха на жанра.

Lauryn Hill, Wyclef Jean и Pras записаха албума в мазето на чичото на Wyclef в Ню Джърси. Преправиха го в студио и го наричаха Booga Basement. Бюджет нямаха голям, но имаха в една група пеене, рап и реге.

Ready or Not, Fu-Gee-La и кавърът Killing Me Softly вкараха хип хопа в радиата по цял свят. Продадени са около 22 милиона копия, което и днес е най-много за албум на хип хоп група.

Fun fact:The Fugees се разделиха скоро след това. Lauryn Hill после издаде единствения си солов албум и той стана още един скъпоценен камък на десетилетието.

Докато повечето от сцената се втвърдяваше, A Tribe Called Quest отидоха в обратната посока. Q-Tip и Phife Dawg построиха албума върху джаз бас, минималистични бийтове и текстове без агресия.

Check the Rhime и Scenario, в която светът чу за пръв път Busta Rhymes, и днес са парти класики. Албумът отвори цялата джаз рап вълна и го усещаш във всичко от The Roots до Common.

Fun fact: За песента Verses from the Abstract Q-Tip покани джаз басиста Ron Carter, който е свирил с Майлс Дейвис. Това беше едно от първите истински сътрудничества между джаз музикант и хип хоп група.

2Pac излезе от затвора след единайсет месеца, когато Suge Knight и Jimmy Iovine платиха гаранцията му от 1,4 милиона долара. Условието беше три албума за Death Row. Първия завърши за шест седмици.

California Love, How Do U Want It и 2 of Amerikaz Most Wanted бяха номер едно едно след друго. С девет милиона продадени копия в САЩ това е най-успешният рап албум на деветдесетте.

Fun fact: Това беше първият двоен албум с нов материал в историята на хип хопа, 27 песни. Pac почина седем месеца след излизането му.

Biggie натъпкваше във всеки такт толкова думи, колкото се вместват, и въпреки това звучеше удобно като разговор. Дебютът записа с Puff Daddy и екип продуценти, в който бяха и DJ Premier, и Easy Mo Bee.

Juicy е най-красивата история за това как някой е стигнал от нищото донякъде. Big Poppa и Warning го направиха звезда, а албумът и днес държи мястото на най-добрия дебют на източното крайбрежие.

Fun fact: Детето от обложката дойде от моделска агенция и за два часа фотосесия получи 150 долара. Мъжът, който след години се обяви за него, е Keithroy Yearwood, но издателството никога не го потвърди, документите се загубиха.

Dr. Dre напусна N.W.A. и вместо още агресия построи нещо съвсем ново. Взе фънка на George Clinton и неговите Parliament-Funkadelic, добави дълбоки баси, свирещи синтезатори и забави всичко до темпото на калифорнийско лято.

Нарича се G-funk, а Nuthin' but a 'G' Thang и Let Me Ride го направиха най-слушаното нещо на десетилетието. В САЩ албумът се продаде в 5,7 милиона копия и построи силата на Death Row.

Fun fact: Формално това е соловият албум на Dre, но Snoop е почти навсякъде в него. Така Dre го направи звезда още преди собствения му дебют.

Девет рапъри от Стейтън Айланд, един продуцент и купчина кунг-фу филми. RZA построи бийтовете върху шумни, разстроени семпли и ги остави да звучат, сякаш са записани в мазе. Точно това направи Wu-Tang Clan феномен.

C.R.E.A.M., Protect Ya Neck и Method Man доказаха, че девет души могат да се редуват в една плоча и нищо да не се загуби. От всеки член после стана отделна марка.

Fun fact: RZA накара да запишат в договора, че всеки член може да издаде соловия си албум в която фирма поиска. Така се родиха Liquid Swords на GZA, Only Built 4 Cuban Linx на Raekwon и Tical на Method Man, а Wu-Tang заеха половината сцена.

Първото място, без дискусия. Nas беше на двайсет, израсна в Queensbridge и за дебюта си покани най-добрите продуценти на града: DJ Premier, Pete Rock, Large Professor, Q-Tip от A Tribe Called Quest и новобранеца L.E.S.

Десет песни, под четирийсет минути и нито секунда излишна. N.Y. State of Mind, The World Is Yours и Life's a Bitch са мярката, с която и днес се сравнява всеки нов рап дебют.

Fun fact: През първата година се продадоха само 330 хиляди копия, тоест комерсиално се провали. В аутрото на Life's a Bitch на корнет свири бащата на Nas, джазменът Olu Dara.

Деветдесетте в хип хопа още са мярката. Класиките излизат на LP плочи и CD, старите бийтове цитират Kendrick Lamar и Eminem, а семпли от онова десетилетие ще намериш и в днешните поп хитове. Ако искаш по-надълбоко, пусни Outkast, Cypress Hill, De La Soul, Public Enemy, Jay-Z и Big L.

А ако те интересува как се прави такъв бийт, принципът не се е променил. Трябва ти грамофон, купчина плочи и семплер или groovebox. Към това микрофон, DJ слушалки, а останалото е търпение. Предишната част от серията е за nu metal.