История на фъз ефектите за бас китара

Цялата история на fuzz и пълния звуков тест ще чуеш във втория епизод на сериала StompStory с басиста Матей Криванек. Виж видеото в нашия YouTube и напиши в коментарите кой fuzz ти харесва най-много. По-долу ще намериш цялата история и в текст, и препратки към всички тествани fuzz ефекти.

Fuzz възникна през 1961 г. случайно, когато при запис в Нашвил отказа лампа в миксера и басът изведнъж прозвуча изкривено и прекрасно.

Записваше се кънтри песента Don’t Worry на Марти Робинс и басовото соло свиреше Grady Martin на инструмента Fender Bass VI. В преампа на пулта се спука лампа и вместо чист бас прозвуча грубо, средово изкривяване. Басистът искаше нов запис, но на продуцента Glenn Snoddy звукът толкова му хареса, че го остави на записа. Песента стана огромен хит и светът за първи път чу fuzz.

Първият fuzz педал беше Maestro FZ-1 Fuzz Tone на Gibson от 1962 г., изобщо първият ефект, който лежеше на земята и се управляваше с крак.

Glenn Snoddy построи транзисторна схема, която симулира повредата на лампата, и продаде патента на Gibson. Той произведе 5 000 бройки и чакаше бомба. Само че маркетингът продаваше педала като симулатор на духова секция и резултатът беше трагичен. През 1963 г. се продадоха в световен мащаб четири бройки, а през 1964 г. нула. Gibson дори вгради останалата схема директно в басгитарата EB-0F, но и от нея се продадоха само 211 бройки и днес е рядкост за хиляди евро.

Всичко промени май 1965 г. Keith Richards от Rolling Stones намери в студиото забравен Maestro fuzz и искаше само да загатне парт за духова секция. Вместо това възникна рифът на песента Satisfaction, който познава целият свят. Keith не харесваше звука на fuzz, но групата го надгласи и духовите никога повече не повикаха. Песента избухна, Gibson за месец разпродаде склада и пусна версията FZ-1A, от която се продадоха над 31 000 бройки.

Новият звук отвори вратата на поколение, което искаше да се обособи. За осем години музиката се измести от изгладения Марти Робинс чак до Джими Хендрикс, който на Уудсток изсвири американския химн на изкривен Stratocaster сред калта и антивоенното настроение. Fuzz вече не беше само ефект, а глас на времето.

Big Muff е fuzz на Electro-Harmonix от 70-те години, който добави масивни ниски и безкраен sustain, и точно затова стана любимец на басистите.

Основателят на Electro-Harmonix Mike Matthews искаше педал за безкраен sustain без изкъртени апарати. Първи беше Triangle Muff и интерес към него прояви и Carlos Santana. След него дойде Ram’s Head с по-малко средни, който си обикна David Gilmour от Pink Floyd на албумите Animals и The Wall. В края на 70-те получи иконичния червено-черен дизайн с гръцката буква Пи и за кратко и op-amp схема с по-агресивен звук, който обичаше Billy Corgan на Siamese Dream. През 80-те Matthews премести производството в Русия под марката Sovtek, където възникнаха руските Muff-ове с огромни баси. А през 90-те Big Muff стоеше в центъра на грандж вълната, когато Mudhoney издадоха албума Superfuzz Bigmuff и Kurt Cobain от Nirvana го използва на Nevermind. Цялото семейство ще намериш сред fuzz ефектите.

Матей Криванек записа fuzz-овете хронологично, десетилетие след десетилетие, за да чуеш как звукът на баса постепенно се менеше. Разликите са по-големи, отколкото би очаквал.

От серията Big Muff на Electro-Harmonix чуваш Triangle Big Muff Pi, J Mascis Ram’s Head Big Muff Pi, Ram’s Head Big Muff Pi, Big Muff Pi 2, агресивния Op-Amp Big Muff Pi, руския Green Russian Big Muff, Nano Bass Big Muff и Big Muff USA. Модерната ера представят Darkglass Duality Fuzz и Dunlop MXR M84 Bass Fuzz Deluxe. Всеки звучи различно, от тлъсти средни до трион, който реже.

Случайно. През 1961 г. при записа на песента Don’t Worry на Марти Робинс отказа лампа в преампа на миксера и басът изведнъж прозвуча изкривено и прекрасно. Продуцентът остави този звук на записа и така се роди fuzz.

Maestro FZ-1 Fuzz Tone на Gibson от 1962 г., изобщо първият ефектов педал, управляван с крак. Наистина го прослави чак рифът Satisfaction на Rolling Stones. Цялата оферта ще намериш във fuzz ефектите.

За бас търси fuzz с blend копче, което задържа ниските, например Nano Bass Big Muff, Dunlop MXR M84 Bass Fuzz Deluxe или Darkglass Duality Fuzz.

Keith Richards записа с него Satisfaction, Jimi Hendrix го свири на Уудсток, David Gilmour от Pink Floyd на Animals и The Wall, Billy Corgan на Siamese Dream и Kurt Cobain от Nirvana на Nevermind. Fuzz стои при повечето рок преломи.

Не. Fuzz е най-старото и най-екстремно изкривяване, което реже вълната почти на квадрат и звучи грубо. Overdrive е нежен, а distortion е някъде между тях. Разликите разглежда статията как да избереш китарен ефект.

Fuzz е ефект с може би най-голямата история в историята. Виж fuzz ефектите на Electro-Harmonix и Darkglass, или пък целите ефекти за басгитара и китарни ефекти. А ако още не си гледал целия епизод StompStory 2, пусни го, там чуваш всички fuzz-ове на живо.