Топ 10 албума, които определиха synth-pop на 80-те

Синтезаторът дълго беше лукс. През шейсетте заемаше цяла стена в студиото и струваше колкото кола. После се смали, поевтиня и в началото на осемдесетте го намираше и група без пари. Kraftwerk дотогава вече бяха показали какво може да се направи с него. Останалото от десетилетието беше на драм машините и на един добър припев. Това са десетте албума, върху които стои synth-pop на 80-те. Нито един не бива да липсва у дома.

Двама швейцарци, които дори не се правеха на музиканти. Boris Blank никога не е учил музика и слепваше песните от хиляди звуци, които сам беше записал в собствен архив. До него Dieter Meier не пееше, само говореше, сякаш ти шепне нещо в ухото.

Oh Yeah познаваш дори ако никога не си чувал за Yello. Тези две думи звучат всеки път, когато във филма предстои нещо скъпо или неприлично, първо в Ferris Bueller's Day Off. Vicious Games и Desire доказват, че албумът не е само една шега.

Fun fact:Meier беше професионален покер играч, играеше голф за Швейцария и писеше разкази. В студиото влизаше като визуален артист, който си е намерил нов материал.

Vince Clarke написа първите хитове на Depeche Mode и после напусна групата в най-добрия момент. Не искаше слава, искаше да композира. Пусна обява във вестник и му отговори Alison Moyet, съученичка от Базилдън с глас на блус певица.

Тази комбинация не биваше да работи. Машините му са студени, гласът ѝ не е. Only You, Don't Go и Situation и днес звучат като наръчник как от това се прави поп. Yazoo издържаха два албума и се разделиха на върха, а Clarke после основа Erasure.

Fun fact: Година по-късно Flying Pickets изпяха Only You а капела и я направиха британски коледен номер едно. Clarke не направи нищо и изкара най-добрата Коледа в кариерата си.

Marian Gold и двамата му колеги искаха музика, която звучи като европейско кино. Затова дебютът им не е само танцувален, а и тъжен, и малко възвишен. Дори името на групата взеха от филм, на Жан-Люк Годар.

Big in Japan и Sounds Like a Melody са летни хитове, но албума на Alphaville държи заглавната песен. Forever Young е бавна и патетична и точно затова двайсет години по-късно започна да звучи на абитуриентски балове и на погребения по цял свят.

Fun fact:Big in Japan не е за славата. За двойка, зависима от хероин около берлинската гара Zoo, която си повтаря, че някой ден ще е някъде другаде.

Когато Ian Curtis почина, Joy Division спряха да съществуват за една нощ. Останалите трима можеха да продължат да свирят същото. Вместо това купиха секвенсер и драм машина и се учеха да ги ползват на живо, макар отначало да им забиваха на концерт.

Това е първият албум, който е напълно техен. Age of Consent и Your Silent Face звучат като тъга, на която може да се танцува. Същата година, извън албума, излезе Blue Monday — дванайсетинчов сингъл, който събра дискотеката с рока и е най-продаваният 12-инчов сингъл на всички времена.

Fun fact:Peter Saville направи обложката на Blue Monday като голяма дискета с изрези. Производството струваше повече, отколкото синглът изкарваше, така че всяко продадено копие вадеше пари от Factory.

Annie Lennox и Dave Stewart преди бяха и двойка, и група, и се разпадна и едното, и другото. Останаха им дългове и осемканален магнетофон в малко студио над фабрика. Нямаха какво да губят, затова спряха да внимават какво е с добър вкус.

Онзи най-известен риф не е гитара, нито бас, а синтезатор. Sweet Dreams, Love Is a Stranger и Here Comes the Rain Again ги направиха световно дуо за една година. Lennox към това се подстрига късо, боядиса се в оранжево и облече мъжки костюм.

Fun fact: В клипа на Sweet Dreams през заседателната зала се разхожда крава. Сложиха я там, за да не изглежда видеото като обикновен поп клип, и се получи.

Трима норвежци се преместиха в Лондон, спяха в репетиционната и пестяха от храна. Имаха една песен, на която никой не залагаше. Записаха я три пъти, два пъти се провали, и едва третата версия получи клипа, който промени всичко.

Клавирния риф на Take On Me написа Magne Furuholmen на петнайсет и го изигра на Roland Juno-60. Morten Harket добави фалцет, който не се забравя. The Sun Always Shines on T.V. и Hunting High and Low после доказаха, че това не е група на един хит.

Fun fact: Анимираният клип е направен с рисуване директно върху отделните филмови кадри. Отне четири месеца, донесе шест награди MTV и изстреля песента на първо място в САЩ.

Roland Orzabal и Curt Smith се познаваха от тринайсетгодишни и двамата израснаха без баща. Първия албум на Tears for Fears построиха върху терапия и гняв. На втория решиха, че ще звучи мащабно, и добавиха живи барабани, китарни сола и оркестрови пластове.

Shout не е песен за това да крещиш на някого, а за това да не се оставиш да замълчиш. Everybody Wants to Rule the World и Head Over Heels после превзеха Америка и направиха от двама момчета от Бат стадионна група.

Fun fact:Everybody Wants to Rule the World беше написана последна и Orzabal отначало не я искаше в албума, струваше му се твърде лека. Днес е най-въртяната им песен. Заглавието на албума идва от филм за пациентка, която се чувстваше в безопасност само в голямото кресло на терапевта.

Neil Tennant писеше за музикалното списание Smash Hits и срещна Chris Lowe случайно в магазин за електроника. Оказа се, че искат едно и също. Танцувална музика с текстове за пари, класи и за Лондон, който през осемдесетте се превръщаше в сурово място.

It's a Sin е най-драматичният поп сингъл на десетилетието и Tennant в него си разчиства сметките с католическото училище. Rent е най-хладната балада за това, че някой издържа някого. What Have I Done to Deserve This? изпяха с Dusty Springfield и така я върнаха на светло.

Fun fact: На обложката Tennant се прозява. Не беше скука, а точно онази насмешка към поп преструвката, върху която Pet Shop Boys построиха кариерата си.

Kraftwerk от Дюселдорф правеха музика за неща, за които никой не пееше. За данни, за числа и за това, че един ден ще имаме компютър у дома. Ralf Hütter и Florian Schneider в студиото Kling Klang си строяха собствени инструменти, защото купените не им стигаха.

Computer Love има мелодията, която двайсет години по-късно Coldplay поискаха официално за песента Talk. Ритъмът от Numbers пък беше разглобен от американски продуценти, които построиха върху него електро и хип хоп. Кой иска да види откъде започна, да пусне и The Man-Machine от 1978.

Fun fact:Pocket Calculator записаха на английски, немски, френски и японски. На концерт групата я свиреше на истински джобни калкулатори и детски клавиатури, които изнасяше на сцената в куфарчета.

Depeche Mode започнаха като сладка група за тийнейджъри, а хитовете им писеше Vince Clarke. Когато си тръгна, писането пое Martin Gore и започна да тегли звука към мрака. Шестият албум е моментът, в който от поп група стана нещо по-голямо и по-сериозно.

Never Let Me Down Again отваря албума с риф, който звучи като лавина, и до днес я свирят на концерт като химн. Strangelove и Behind the Wheel добавиха елегантност и напрежение. Гласът на Dave Gahan междувременно дораства до регистъра, който публиката очаква от него и днес.

Fun fact: Заглавието трябваше да е шега, групата смяташе, че никога няма да е за масите. Турнето свърши на калифорнийския стадион Rose Bowl пред повече от шейсет хиляди души. Записът излезе като филма 101, защото това беше сто и първият концерт от турнето.

Synth-pop никога не изчезна, само се премести. Класиките излизат в ремастерирани преиздания на LP плочи и CD, а към същия звук се връща synthwave. Ако искаш по-надълбоко, пусни Human League, Soft Cell, Gary Numan, Ultravox и Simple Minds. Пионерите са Jean-Michel Jarre, Giorgio Moroder, Tangerine Dream и Vangelis.

Този звук днес си го сглобяваш и у дома. Виж синтезаторите и аналоговите преиздания на класиката от Roland, Korg и Behringer. Ритъмът се решава с groovebox, за път стига джобен синтезатор. Плочите пусни от грамофон, донастрой със слушалки и допълни с мърч. Предишната част от серията е за nu metal.