Роберт Шуман (1810–1856) е водещ немски композитор, пианист и влиятелен музикален критик от ранната романтична епоха. Известен със своите изразителни и въображаеми произведения, той пише музика във всички основни жанрове на своето време, включително соло пиано, песенни цикли, камерна музика, оркестрови произведения, хорови пиеси и опера. Неговите композиции, като „Карнавал“, „Детски сцени“ и „Любов на дихтерите“, улавят лирическата интензивност и емоция, характерни за романтизма. Първоначално разкъсван между кариерата си в правото и музиката, Шуман в крайна сметка се посвещава на композирането, след като контузия на ръката слага край на надеждите му като концертен пианист. Той е съосновател и редактирател на влиятелното списание „Neue Zeitschrift für Musik“, където защитава новата музика и изразява раздвоената си артистична личност чрез алтер еготата Флорестан и Еузебиус. Шуман се жени за пианистката Клара Вик и заедно обикалят Европа, като и двамата вдъхновяват и подкрепят взаимно артистичността си. По-късните му години са белязани от борби с психичното здраве, но творчеството му остава влиятелно. Клавирната музика и песни на Шуман са особено ценени, а творчеството му е вдъхновило композитори като Брамс, Малер, Дебюси и Чайковски. Въпреки трудностите, с които се е сблъсквал през живота си, Шуман остава централна фигура в романтичната музика.