Антонио Вивалди (1678–1741) е италиански бароков композитор, виртуоз на цигулка и католически свещеник, известен с новаторските си инструментални концерти и богатата си оркестрация. Признат за един от най-великите композитори на своята епоха, той помага за оформянето на концертната форма и разширява възможностите за цигулкова техника и програмна музика. Най-известното му произведение, „Четирите сезона“, остава основен елемент от класическия репертоар. Значителна част от музиката му, включително концерти, църковни произведения и над петдесет опери, е композирана за талантливите момичета от болница „Оспедале дела Пиета“ във Венеция. Въпреки че се е радвал на признание приживе, Вивалди умира в бедност, но музиката му е преоткрита през ХХ век и сега е чествана по целия свят.