Антон Брукнер (1824–1896) е австрийски композитор и органист, известен със своите обширни симфонии и църковни хорови произведения като „Меси“, „Te Deum“ и мотети. Музиката му, белязана от богати хармонии, сложна полифония и впечатляваща дължина, е отличителен белег на късния австро-германски романтизъм. Иновативното използване на хармонията и формата от Брукнер го прави фигура в музикалния радикализъм, но въпреки това той остава лично скромен и дълбоко уважителен към други композитори, особено към Вагнер. Известен с многократното си преразглеждане на произведенията си, Брукнер понякога се бори със самосъмнението, което води до множество версии на много пиеси. Докато симфониите му са критикувани заради мащаба и повторяемостта си, влиянието на Брукнер нараства, вдъхновявайки по-късни композитори, включително Густав Малер.