Ерик Сати (1866–1925) е френски композитор и пианист, известен със своята отличителна, минималистична клавирна музика и ексцентрична личност. Израства в Париж, учи в Парижката консерватория, въпреки че не завършва. През 1880-те години Сати свири на пиано в кафенета на Монмартър и започва да композира емблематични произведения като „Гимнопедии“ и „Гносиен“. След период на затишие той възобновява обучението си в Schola Cantorum, което води до по-голям композиторски успех. Сати се превръща в централна фигура сред изгряващите композитори, вдъхновявайки творци като Равел, Дебюси и по-късно Джон Кейдж. Музиката му се характеризира с прости мелодии, нерешени хармонии и неконвенционални структури, често с игриви или абсурдни заглавия. Най-известен със солови пиеси за пиано, той също така пише балети като „Парад“, съвместен проект с Жан Кокто и Пабло Пикасо, и драмата „Сократ“. Сати води самотен живот в Париж, известен със своята чудатост и навици, и остава неженен. Неговият новаторски, остроумен подход има трайно влияние върху съвременната музика.