Ханк Уилямс е американски певец, автор на песни и музикант, роден в Алабама през 1923 г. Като основополагаща фигура в кънтри музиката, той е прочут като един от най-влиятелните музиканти на 20-ти век. Уилямс се учи да свири на китара от блус музиканта Руфъс Пейн и черпи вдъхновение както от Пейн, така и от Рой Акъф, оформяйки уникалния си стил. Започва да се изявява професионално в края на 30-те години на миналия век, сформирайки групата Drifting Cowboys и издигайки се чрез местно радио и концерти на живо. Уилямс постига 55 хита в топ 10 в класациите за кънтри и уестърн музика на Billboard, включително класики като Your Cheatin' Heart, Hey Good Lookin и I'm So Lonesome I Could Cry. Дванадесет от синглите му достигат номер едно, а песента му Lovesick Blues му осигурява мястото като звезда в Grand Ole Opry. Въпреки здравословните проблеми и пристрастяването, писането на песни е оказало дълбоко влияние върху кънтри музиката и е повлияло на изпълнители като Джони Кеш, Боб Дилън и Елвис Пресли. Той умира през 1953 г. само на 29 години, но оставя трайно наследство. Уилямс е член на Залата на славата на кънтри музиката, Залата на славата на авторите на песни и Залата на славата на рокендрола и е получил множество посмъртни отличия, включително наградата „Пулицър“ за писането на песни. Бурният му живот е заснет в биографичния филм „Видях светлината“.