Йоханес Брамс е немски композитор, пианист и диригент, действащ през средноромантичния период. Известен със своята ритмична енергия и изразително използване на традиционни форми, Брамс създава музика, белязана от богат контрапункт и иновативно боравене с дисонанса. Неговото творчество включва четири симфонии, четири концерта, Немски реквием, обширна камерна музика и множество песни и аранжименти за оркестър, пиано, орган и хор. Роден в Хамбург през 1833 г., Брамс показва ранен музикален потенциал и се изявява като пианист в цяла Централна Европа, често представяйки свои собствени композиции. Той установява важни взаимоотношения с водещи музиканти от своята епоха, по-специално с Роберт и Клара Шуман, които подкрепят творчеството му и стават близки приятели. Брамс никога не се жени, посвещавайки се изцяло на изкуството си. Уважаван както за майсторството, така и за новаторството си, Брамс е смятан за традиционалист от някои, особено по време на Войната на романтиците, но музиката му получава широко признание и остава влиятелна. Той прекарва голяма част от живота си във Виена, където дирижира и популяризира както съвременна, така и по-ранна музика. През целия му живот и след това, майсторството и емоционалната дълбочина на Брамс са спечелили възхищението на музиканти и композитори, затвърждавайки наследството му като един от стълбовете на класическата музика.