Колофони/ Смоли за цигулки

Колофонът създава върху косъма на лъка триенето, необходимо за озвучаване на струната. Твърдостта и сцеплението се променят според състава и температурата, затова един и същ колофон може да не действа еднакво през сухата зима и влажното лято. За цигулка обикновено се избира по-твърд тип, отколкото за контрабас; по-важно от цвета е чистото захващане без прекомерно количество прах.

По-твърда или по-мека смес

По-твърдият колофон нанася по-тънък слой и може да е подходящ за топла среда или ясна реакция. По-мекият има по-голямо сцепление, но в излишък замърсява струните и лака. При чувствителна кожа следи състава и ограничавай контакта с праха.

Нанасяй по-малко, но равномерно

Новият косъм се нуждае от повече първоначални прокарвания, а редовно използваният лък — само от кратко допълване. Ако при всяко прокарване се образува облак прах, колофонът е прекалено много. Дръж блокчето или кръгчето за опаковката, за да не запечатва мазнината от пръстите повърхността.

Отстранявай остатъците след всяко свирене

Избърсвай праха от струните и повърхността на цигулката със суха мека кърпа. Не търкай натрупания слой върху лака с домакински разтворител; обърни се към лютиер. Пази напукания колофон в твърда кутийка и не го оставяй на слънце.

Избери твърдостта според инструмента и средата, нанасяй колофона пестеливо и избърсвай праха от лака веднага след свирене.