Пиколо флейти

Пиколото звучи една октава по-високо от напречната флейта и в оркестъра се откроява дори през плътна динамика. Малкият корпус не означава по-лесно свирене: отворът на мундщука изисква прецизна въздушна струя, а горният регистър — точна интонация. Трябва да имаш стабилни основи в свиренето на напречна флейта.

Дървото и металът реагират различно

Металният или композитният корпус издържа по-добре на употреба при маршове и в училище. Дървеното пиколо може да предложи различен тембър, но е чувствително към температурен шок и се нуждае от постепенно затопляне. Комбинираните модели съчетават дървена глава с по-издръжлив корпус.

Механиката трябва да уплътнява при минимален натиск

Малките клапи реагират на леки деформации. Опитай тихо извличане на тон в долния регистър и плавен преход през октавата. По-силното духане няма да отстрани неплътността, а само ще повиши тона и умората.

Пиколото не замества обикновената флейта

Техниката е сходна, но репертоарът и ролята са различни. Основни модели ще намериш сред напречните флейти. Блокфлейтата използва съвсем различен начин за образуване на тона.

Пази слуха си и когато свириш

Високият регистър се образува близо до ухото и в репетиционна зала може да бъде много силен. Разумните почивки и музикантските тапи за уши са полезни при дълги репетиции. След свирене винаги подсушавай инструмента и го оставяй да изсъхне.

Калъфът не трябва да притиска клапите

Поставяй пиколото в точно оформено легло и отделяй главата от корпуса, без да въртиш механиката. Избери шомпол за тесния диаметър, за да не заседне в корпуса.

Избери пиколо според плътността на механиката, материала и увереността на амбушюра; размерът на инструмента не бива да те заблуждава за трудността му.