Очевидно е, че това е несъвършен албум, зародишна творба, съставена от идеи и отворени схеми, експериментална музика, върху която Фрип започва да гради лична кариера в ембиънт музиката. Той демонстрира, че китарата вече не е просто инструмент на поп и рок музиката. С флипертрониката китарата се превръща в нещо друго, започва своето лично пътешествие извън поп музиката, за да се превърне в леден интелектуален обект, който служи на ума и мислите, а не само на потта и секса. Идеите на Фрип се използват и днес и този албум, макар и да не е точно шедьовър, би трябвало да заеме по-добро място в развитието на съвременната музика.