Музиката влияе на интелигентността на детето. На каква възраст да започнеш и кой инструмент да избереш?
Моцартова соната и плъхове в лабиринта
Невроучени от цял свят дълго време смятаха, че слушането на Соната за два пиана в ре мажор от Волфганг А. Моцарт води до подобряване на пространственото въображение. Разтрисане предизвика опитът на невролози от Калифорнийския университет, които през 1993 г. пускаха на студентите различни записи и после те трябваше да сглобят триизмерни предмети от хартия. Най-добри резултати на теста постигнаха студентите след прослушване на пианова соната.
Ефектът, истина, приключи след едва 15 минути, но научният екип на Франсис Роушер продължи изследванията, този път върху плъхове. Моцарт успя да подобри способността на плъховете да се измъкнат от тестовия лабиринт, а дори и тези плъхове, които бяха чули сонатата още в утробата, се справиха отлично.
Сензацията се превърна в мит
Авторите веднага след публикуването на експеримента предупредиха за необходимостта от допълнителни тестове и искаха да изследват и влиянието на други музикални творби върху когнитивните способности. Сензацията около Моцартовия ефект обаче вече беше факт и не можеше да бъде спряна. Тогавашният губернатор на щата Джорджия дори нареди всяка новородена майка да получи от щата CD с класическа музика.
Проведени бяха още десетки експерименти, но нито едно проучване не успя надеждно да потвърди резултатите от първоначалния експеримент, поради което ефектът бе подложен на силна критика. Легендарният Моцартов ефект дори се нареди на шесто място в списъка с най-големите митове на съвременната психология. Между другото, първото място сред най-големите митове зае популярната теория, че използваме само 10 % от капацитета на мозъка си.
Тайната на детския интелект най-накрая разкрита
Въпреки това влиянието на музиката не даде мира на учените и те решиха да го изследват по-подробно. Невроученият Силвен Морено от изследователския институт Ротман в канадската провинция Онтарио откри, че музиката като цяло ускорява мисловните процеси в мозъка и има положителен ефект върху речевите способности на децата. Според него тайната се крие в приликата между звуците на музикалните инструменти и човешката реч. Затова учените смятат, че човешкият мозък не прави съществена разлика между музикална и словесна информация.

Могат ли малките музиканти да извлекат полза от тези способности в училище? И това питане беше окончателно разгадано. Научният екип на Мартин Гун от Университета на Британска Колумбия във Ванкувър тества повече от 112 000 ученици, от които 13 % се занимаваха с музика. Тази група превъзхождаше останалите по постижения в предмети като английски език, математика и природни науки.
Резултатите потвърдиха една интересна връзка: учениците, които се занимаваха с музика по-интензивно, имаха по-добри оценки от останалите. Положителният ефект беше особено силен при тези, които свиреха на някакъв инструмент. Самото пеене, според данните, нямаше значителен ефект върху учебните резултати.

Кой инструмент е най-подходящ за детето? Зависи от възрастта
Положителният ефект на музиката върху детето се проявява на всяка възраст. Най-напред детето може да опита ударни инструменти. Дори предучилищното дете вече има развито чувство за ритъм и прости „играчкови“ инструменти са идеален вход в музикалния свят.

С инструментите, които изискват по-сложна моторна координация, детето може да започне между 3 и 5-годишна възраст. Идеалният старт представляват клaviши със съкратено разположение на клавишите. Те имат множество забавни звуци, леки са, лесни за управление и със своята универсалност могат да послужат като добра основа за по-късно овладяване на други инструменти. Класическа китара, блок-флейта или цигулка вече ще изискват по-сериозна практика под надзора на музикален педагог. Що се отнася до струнните инструменти, особено китари, дете на възраст между 6 и 9 години все още трябва да използва съкратени – ¼-китара, ½-китара или ¾-китара – версии на тези инструменти. Все по-популярни днес сред децата са ударни инструменти или укулеле.
